Знам, знам… гардеробът прелива, дръжките вече не издържат, а вкъщи сигурно се чудят защо са ми толкова чанти. Но как да обясниш на някого, че всяка чанта е различна история, различно настроение и различна версия на самата мен?
-
Малката елегантна чанта – за моментите, когато искам да изглеждам classy (и да се правя, че телефонът, ключовете и червилото ми са всичко, от което се нуждая 🤭).
-
Голямата shopper чанта – там спокойно мога да скрия половината си гардероб. Никой не знае кога ще потрябва!
-
Раницата – за дните, в които искам да съм свободна, но пак стилна.
-
А онзи лъскав клъч… той стои в шкафа, но чака специалния си момент като истинска дива.
И сега идва най-смешната част: колкото и чанти да имам, винаги нося една и съща, защото ми е удобна. 🤷♀️ Всички останали са си там – подредени, красиви, радват ми окото, сякаш са малка колекция съкровища. Радвам им се, че ги имам, а не непременно че ги нося.
Да, може би за някой отвън изглежда като „излишен каприз“. Но за мен чантите са малка терапия – те събират не само вещите ми, а и настроенията ми. Понякога съм практична, понякога мечтателка, понякога просто искам да съм шик – и винаги има една чанта, която да ме разбере.
А оправдания за нова чанта винаги се намират:
-
„Тази е различна“ (да, знам, пак е черна… ама с друг тип дръжка!).
-
„Тази ще върви с новите обувки“ (логично, обувките винаги искат компания 🥿+👜).
-
„Тази е за специални поводи“ (които все още не съм измислила 🤭).
И така… едни чанти нося, други просто ме радват, че са мои. Но всички заедно са моето малко модно удоволствие.
А ти кажи честно – имаш ли и ти такова „явление“ в гардероба си? 😉
Виж какви предложения имам за теб тук.